автор: Rodenavlotos

Но тези върхове не са онези.
Онези имат свойството да се отдалечават.
И да ти сриват егото болезнено.
А птицата митична Слава

гнезди върху онези върхове,
по гърбовете на които, като след метеорит
се стелят само звездни прахове.
В тях само ще личат следите,

които можеш да оставиш трайно
във вертикалната стена на храма Време.
Но ти не искаш да си тайно,
а искаш място в него да заемеш.

Да бъдеш не случаен посетител,
а да си тухла непременно във стената му,
проекция на точка от звездите,
върху вселенската координата...

А ти си стигнал някакъв Олимп,
където чаши вдигат божества развеселени
и мислиш, че като забиеш вимпела,
ще станеш център на Вселената.