автор: vaesoli

Да запиташ, или да си премълчиш?!
Да спреш, или да подминеш?!
Да се смееш, или да се натъжиш?!
От любовен огън бавно да истинеш?!

Когато те обичат - си обърнал гръб.
На поглетът молящ - никакво внимание.
Все хванал си се с някой зъб за зъб.
И никой не разбира твоето страдание.

Мечти и стремежи - най-после докосване.
Разочарование - и пак отначало.
Студени усмивки, напразно ядосване -
след всичко това - какво е оцеляло?

Има "да" и "не", има "плюс" и "минус".
Няма друго, средно положение.
Всяко нещо дава своя принос
в равновестното ни обкръжение.

Разпънат между двата полюса
в борба за власт, пари и слава
като в разкопки от древна столица
за миналото си имаш представа.

А бъдещето, - то остава неясно.
То може само да се предсказва.
В надпреварата с времето бясно
Човекът своята гибел доказва.