автор: ulianka

С безсмъртието ни дели ограда,
пръстта прегръща минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.

И корабът потегля много бавно
към дъното, наречено безсмислие.
Ние забравяме кое е главното,
понеже е лъжовна всяка истина.

Абсурдът е заложен в корена,
на който са откършили стъблото.
Ако светът беше безкористен,
нямаше да го има живота.