автор: rumpel

Бе впит във мен – като бръшлян.
Уви, заблудата бе кратка.
Ти – талантлив като Сезан,
остана си за мен загадка.

И като бурен зимзелен,
разцъфнал посред люта зима,
и аз подобно на Верлен,
останах за духа ти рима.

А как след всичко онова
при теб копнежът ме пренесе?
Покълват щрихи и слова…
А всъщност ни прегръща есен.