автор: bbobbibgbs70

След изстрели словесни
с куршумена тъга,
в Бургас аз репетирам
живота си сега.

Но тази равносметка,
изглежда закъсня.
В косите ми сребристи
окапала е тя.

В Бургас закотвен всъщност,
духът ми младолик –
превръща се в комета,
в един прострелян миг.

В една красива песен,
в романтика, във стих.
Във чаша старо вино,
в иконостас, в триптих.

С цветя е омагьосан
творецът във Бургас.
Защото е единствен
разпънал свойто Аз.

Високо над звездите,
над черните мечти.
В самотен звезден цикъл
светкавица лети.

Светкавица, която
е врекла своя глас.
Да пази и обича
вселената Бургас.

От изстрели словесни
и вражеска тъга.
Аз падам, не умирам,
а раждам се сега.

Избрал съм мойто място
със ясната съдба.
С неверника във мене,
да водя аз борба.

Че Българин съм раждан,
от Българска жена.
С трибагреник откърмен
под мирни знамена.

На траурната лента
от чужденеца сив.
С чист Български ще кажа –
Останах ! И съм жив.

За кратко оцелели
след пагубния лов,
в препускащи кобили
да раждаме любов.

И кацнал на луната,
скрил слънчевата мас.
Ще мажа на децата
филийки от Бургас.

Със земното притегляне
на птица - аз тъй млад,
кълна се да прочистя
праха над този град.

И верен ще остана
на тази си мечта,
защото като въздух
заровен съм в пръста...

Как искам и копнея !
Макар за кратък миг.
В Бургас, аз да се чувствам
пак влюбен и велик.

Не –кратък и затворен !
Потънал водолаз,
да гоня кислорода
живял във всички нас ...

А, с огън да отворя
над земните лъчи,
вратите към небето...
С Космически очи -

съвременно изригнал
замръзнал водопад,
по мъжки ще ви пръскам
щастлив, красив и млад...

В града аз ще докажа
без маска и без грим
че пазя Свободата,
в гръдта - Непобедим.

Че само там– в Бургас
във хиляди слънца
възбудено пулсират
солените сърца,

в една красива песен,
в романтика, във стих.
Във чаша старо вино,
в иконостас, в триптих...

БОЯН СТАНИЛОВ, 2005 г.