автор: kristi

Луната си отвори прозореца.
Засия над хорските дворища,
разделили човеците. Две,
две са примамките, две са:
Много щастие, много брилянтни следи,
много бъбрене... ех ...за утеха
и за щрихи на пъстри звезди.
Другата, самодивска надежда,
се препъва в илюзии - зной,
във които люлее се бурята
със Луната от задния двор.
Другата е небесната горница.
Другата не е порта за двор.
Тя рисува Луната с прозореца
и е хляб за човешки покой.