автор: PetarPJ

Не пия.
Пиян съм!
от грижи, гримаси, фасони.
Зад маска от грим
в клеопатрено черно
скрил съм си в сенките
тая емоция
на клоунско страдание.

Залитам от трезвеност
в наркотичната болка
от обсебващи мисли
за нямане,
искане,
даване,
личност, поличба и други.

Но аз съм си Аз –
последният полет на чайка:
свръхдоза с амбиция,
болка по ставите,
рими, които разголват душата
и малко трошици
надежда във дланите.
Малко, обаче ги имам!
Въпросът остава –
Трошиците стигат ли?
Силите?
Или цялата борба
ще потъне във дебрите,
оплетена в мрежите
на други ловци на илюзии.