автор: alidora

Съдра се небето
на парцаливи завеси,
зад тях понадникна
мъгла
и тихо извая
кристални принцеси
във снежната,
стара гора.

А долу площадите
спяха пияни
от някаква зла
суета,
замръкнали котки
облизваха рани,
преди да ги глътне
нощта.

По-тиха от гробница
сипе мъглата
лепкави, жълти
сълзи,
някак е чуждо
и много е кално,
даже зората
боли.

Раздра се небето
на алени нишки,
разсипа се бавно
във ден,
разчупи се слънце
на плахи усмивки-
извая надеждата
в мен.