автор: erka

...как каниш Нощта -
виолетова влъхва,
как бяло
постилаш тъгата,
палиш свещ
и наливаш думи
във чашите...

Само няколко мига.

Как докосваш
ръцете й восъчни,
докато пръсне
букета на виното.
Колко дълго нагарча
дъхът й танинов
и се спуска надолу,
и догаря в свещта
с тънка нишка канела.

Обладава съня ти,
а после...

Сиви улици,
овехтели витрини
и кръстовища
оглушали от хора.
Светлините намигат.
Виолетово?!
Не.
Мисълта ти пресича,
а след нея
само стъпки от восък
и не можеш
да ги преглътнеш.
Не можеш.

...във очите й,
с цвят на топла канела.,
пристигаш...