автор: roza1

Не знам къде се раждат думите.
Не са вода, а като вир потичат-
очите ми измиват,
душата ми пречистват..

Не знам защо се раждат думите.
Не са деца, а вечер ме събуждат-
в деня ми се усмихват,
към утре ме повеждат..

Когато не ги чувам- тихи съзерцават
как утрото пробива тъмните ми нощи,
и Витоша как сменя
чудните си рокли...

Ани Николова