автор: dumite

Едно пристанище
в бяло и розово-червено.
Забравен спомен...

Градинарят, очаквайки
Една звезда
Садеше....
Едно Пристанище,
което пищеше
заедно с Чайките
и тропота
на бързи пътници,
очакващи,
напускащи,
забравени
мечти и Лодките.
Едно Пристанище...
Внезапно се Усмихна....
когато се завърна
Капитана....
Наля умора
в чаша с уиски..
И Докладва!
И мачтите и котвите...
Разкъсани са.
Жив съм...
Позна Пристанището
И му отвърна с
Усмивка...