автор: ANDROID2

Симптоматично.
Защо да импровизираме?
Повторението не ни бърка.

Пак заспиваме прегърнати,
гърба си в гърдите ми си сгушила.
Шепите ми са доста твърди.
Заровил съм едната в рая*,
другата е между бедрата ти.
Ти не понасяш твърдостта им.
Усещам как топиш ми пръстите.
Разтопеното се усвоява,
прелива се във вените ми
и се събира в синонима
на моята мъжественост.
Придава му обем и твърдост,
а съзнанието ми отнема.
Не оставаш безразлична дълго.
Не понасяш тази твърдост.
Поглъщаш я изцяло
с нещо влажно и с горещо дъно
и много хищно,
и много жадно
топиш дори и синонима ми…
Започваме борба.
Ти си нежен победител,
доказваш го с вика си.
Аз го потвърждавам,
след малко с моя.
После…
после поставяме отметка,
поредна по стените или тавана.
Но те се срутиха от тежестта им.
Сега оставяме чертички по небето.

И други правят като нас.
А незапознати учени** твърдят,
че това били метеори и комети.

Колко смешно..!

* - Правилно! Раят, вече съм го казвал, че според мен се крие в деколтето на любима…
** - учени** не би могло да се замести с поети***** поради броя на звездите, макар че кометите обичат да римуват поетите.