Наедрелите фенери на гроздове
посипват искри по сърдечните ириси.
Нощта с престилка на камериерка
изтърсва праха от непонятните извори.
Съпричастно хукваш да я спасяваш –
планетата с виолетови обриви.
Тя те омайва с весела тръпка,
пресушава ти чашата с лозови пръсти,
но неусетно някак те спъва
с елегантен филиз около шията.
Виното, таниново-астрално
на тази древна изба
едва ли би те утешило,
ако не беше споделено
с онова потопкващо в сърцето
съвършено копие на тебе.
Усърден труженик си, друже
с топчица в лозови полета,
където всяко зърно е
спътник на любовната планета.