автор: Valens

Думи, думи - глупави и празни,
а след тях провлачено върви
време-охлюв по пътека мазна.
Злото пак под камъка не спи.
Пак разбъркват прежди подредени
с котешки очички сто лъжи.
Пак и пак повярва не на мене,
а на дявола, което ти шепти.
Пак ми е опустошено-празно.
Пак боли от този карнавал.
Маска контрастираща, омразна,
кой завистник ти е заковал?!
И мечтая /чак не ми се вярва/
да потъна в мазното петно.
Ако бъда като тях коварна
може би по-леко би било.