автор: vesselinmihaylov

Тази песен отговаря на ниските страсти -
отровни, задушаващи, увивни храсти,
тръгнали да убиват стройни дървета,
които виновни са само, че до храст ги е пратил късметът.
Пълзи по чуждия гръб храстът дребен -
иска да направи и другия като себе си – непотребен.
Но той не трябва да роптае срещу сянката,
защото ще изсъхне бързо на полянката.
Крие храстът в себе си и подли твари -
иска те да му помагат път да си проправи,
но дървото е дърво, защото е високо,
за да гледа надалече, нашироко
и за да може в короната му да е светлината,
а храстът да си стои в тъмнината.

12.09.2013 г.