Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 0
Всичко: 421

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДецата за ужаси
раздел: Романи
автор: tzvetcomarinov

Ричмън нямаше как да сбърка в преценката си за ситуацията. Зад него върви човек с най-определени и нечисти намерения. По-скоро е някаква горила, поредно потвърждение за валидността на теорията на оня англичанин, трябва да се казваше Дарвин. Който с разсъжденията си за еволюция на хомо сапиенс, пощурил бе мозъците на хиляди представители именно от тоя вид на земята.
Тренираният усет го предупреждаваше ясно, другият няма да се колебае да откъсне нещо за ядене или удоволствие, включително и ако е човешкия врат, дето е само на няколко крачки от неговата уста. Непосредствената близост само щеше да го улесни в намерението.
Обстоятелството, че вече му е закачена "опашка", накара федералният агент веднага да се замисли повечко над различни предположения за факта. От къде може да се е появила идеята за нещо екшънско, когато за неговата сегашна мисия знаеха дори във Вашингтон ограничен кръг от хора. Тогава да опита другата вероятност, тук е "изтекло" нещо. Имаше и една трета, която упорито не искаше да я пренебрегват. Честите посещения в семейството на професора, да са пробудили нечие любопитство.
Мястото не е измежду най-предразполагащите и удобни за нападение, това позволяваше да скъси растоянието между себе си и горилата. Тя не закъсня да изрече онова, което измъчваше скромния й мозък.
- Слушай, приятелю. Нека си имаме уважението и всеки да върви по своя път.
- Прощавай - опита се да влезе в неговия тон агент Ричмън. - Аз нали това върша сега, крача по своя, а не по чуждите.
- Я не се прави на ударен, че ако наистина стане факт, не знам дали ще можеш да изречеш нещо свястно - продължи прекалено дълго с говорене поклонникът на заплашителни звуци. - Виждаш ли?
Юмрукът си го биваше. Такъв без намеса на природата и най-оборудваната фитнес зала, ще е безсилна да го постигне. Срещу подобен мъжага, дързостта винаги е нож с две остриета, но да я пренебрегвате си е непростима грешка.
- Чух какво ти ме предупреди. - усмихна се до някъде Ричмън, уважението беше запокитено веднага някъде, а останалото в изражението му носеше повече закана. - Сега опитай да разбереш какво казвам. Тук има един - погледът му се извъртя достатъчно ясно и определено към мястото, дето тръгва лявата мишница надолу. И докато оня продължаваше да разгадава намека, успя да бръкне в своя десен джоб. Наложи се да направи кратко движение с лявата ръка, да е съвсем еднозначно разбран. - Натисна ли спусъка, гърбът ти ще заприлича на швейцарско сирене, ако въобще знаеш какво представлява.
Потомъкът на едрия бозайник взе, че полуотвори уста. Изглежда му помагаше да мисли по-добре. Успешно ли е, представителят на федералните служби нямаше капчица представа, а иначе е съвсем убеден. Другият няма такава за европейската вкуснотия, а повече напряга мозъка за следващите си думи. Наложи се агентът да вземе отново думата. И го направи веднага.
- Сега ще изчезнеш от моят поглед. Докато се явиш при ония, които те изпратиха подире ми, помисли добре, какво ще им кажеш. Цъфнеш ли някъде около мен отново, твърдо обещавам. Разговор няма да има, същото ще важи и за евентуално нахъсани други лица. Ти вече си кацнал на мушката и нов избор няма да правя. Ясен ли съм?
Отговор не му трябваше, не устоя и на изкушението да посъветва.
- Почакай тук минутка-две. Ще ти помогне за въстановяване ритъма на сърцето и подобри дишането.
Федералният агент Пол Ричмън си даваше ясна сметка, че преди няколко секунди не е срещнал кръгъл глупак. Такъв, дето не може съвсем вярно да прецени, как след негово непривично движение, онова което първо ще чуе е звук от сирена на линейка. С която ще го откарват към болницата за спешна операция от огнестрелна рана.
Опитът изпълни своето задължение. Гарантира му, че може да крачи по-нататък по тротоара. И главата му е свободна да мисли над всичко, което сметне за полезно. Наистина, що за птица беше тоя с юмруците, когато е повече от очевидно, изпратен е подире му само заради тях. Такъв тип особи, трудно издават поръчителите. Защото не е измежду най-силните им страни, да правят разлики за каквото и да е.

Цветко Маринов


Публикувано от alfa_c на 03.02.2014 @ 20:01:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.10.2021 год. / 05:48:08 часа

добави твой текст
"Децата за ужаси" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.