Рила е кипро накитена,
Бяла беленичка -
Гиздава мома беличка.*
Гората в снежна премяна;
Дърветата – натъкмени,
Шаферки – подредени.
Слънцето заискрило,
Сипнало сребро и злато,
Задало се е венчило.
Рила на небо пристава,
На Господ Бог за прослава.
Около нас бесове вилнеят
потопи и урагани,
Светинята се е разядосал
и бая грешници е разпайдосал.
А дома миром мируват
полета, реки, балкани,
Че Бог ни е помилювал
и в топли шепи приютил,
земята ни е полюбил
и с тертип я е подредил.
Уж всичко знае, Светиня Му,
а слуша и хал хабер не разбира -
що ни за злоба раздира?
Со що ни е разлютил,
та като щури крещим: Кой? Кой? Кой?
АМИ ТОЙ !
*мома от град Белица- а пък за жените -нямате престава, жената беличка bella е такава=