С ръцете си исках да те докосвам,
с очите си жадни - да те попивам,
в пазвата си, до сърцето си да те нося,
на рамото ти нощем да заспивам...
Много дълго те търсих, любов...
Прекосих планини, морета преплувах
и когато се появи в моя живот,
не те очаквах, нито вече те жадувах...
От дългия път уморена до смърт,
приседнах безмълвно на твоя праг.
Душата ми, в радостта си изстена,
а аз...цялата изтръпнах от страх...
Кажи ми, любов, много те моля!
Мираж ли си ти или красива мечта,
вятър ли, скиташ се в полето на воля
или наистина те има в света?
02.02.2014
Атина