автор: YouNeedLobotomy

Когато Илиян ми каза, че Явор се е удавил бяхме пети клас. По усмивката, която не можеше да скрие разбирах, че изпитва същото порнографско чувство което изпитвах и аз. До колкото помня се уплаших и за двама ни. Най-вероятно телевизията ми беше казала, че ако единственото което изпитваме в този момент е този гъдел нещо в нас е ужасно сбъркано.

В четвърти клас още ни беше съученик. Янева разказваше как е казала на майка му да го заведе на преглед защото според нея е дебил. Намирахме го за два пъти по смешно, защото докато я слушахме той беше в стаята и гледаше с влажни очи.

През зимата крадяхме обувките му и го карахме да ходи бос в снега.

Съмнявам, се че беше дебил. До колкото помня не беше много по различен от нас освен, че беше циганин. Когато споменавам ромския му произход поемам риск да не бъда разбран. Не мисля, че Янева го тормозеше заради това. Просто не е очаквала някой да го защити. Най-сетне е намерила някой във властта си, който може да съсипе. И показа на групата си малки чудовища кой е най-слабия от тях. Не, е че не проявяваше садизъм към никой друг. Имаше цяла група от деца, която измъчваше, но при никой не стигаше толкова далече колкото при Явор.

Един път го накарахме да седи в шкаф 2 часа. Беше Явор в кутийка.

Беше странно и ужасно приятно чувство, че можеш да направиш с някого всичко. Когато културата се опита да обясни детското насилие всички ослепяват за това чувство. Винаги трябва да е завист или себедоказване. Всички се правят, че демоните не съществуват. Че мотива е нещо друго.

Карахме го да си слага кофата за боклук на главата и когато Янева влизаше в стаята му се караше.

Тогава бях излъган, че трябва да уважавам учителите си и я уважавах страшно много. Когато някое от децата кажеше нещо лошо за нея го издавах.

Малтретирахме Явор всеки ден. Майка му дойде да говори с Янева поне няколко пъти, но не направи нищо. Премести го чак на края на годината. Най-вероятно си е мислела, че това е най-малката щета, но предвид факта, че това беше последната му година живот едва ли е била права.

Когато някой разкаже как някога в училищата всичко е било наред защото учителите са имали повече власт ме побиват тръпки. Всички се правят, че хората имат нужда от мотив, за да са жестоки.

Госпожа Букреева преподаваше в занималнята. Понякога ни караше да станем всички и ни питаше един по един за какво и се извиняваме. Всеки трябваше да измисли причина сам за себе си и никой нямаше право да седне преди тя да приеме извинението му. Понякога продължаваше цял час.

Карахме Явор да лежи на земята. Кристиян си слагаше подметката върху лицето му.
По средата на годината беше спрял да се съпротивлява напълно.

Бяхме в едно от най-големите СОУ училища в младост.
128мо СОУ Алберт Айнщайн.

Най-странно от всичко беше, че или никой не разбра или никой не го интересуваше достатъчно, за да прекрати това което се случва.

На тържеството за завършването на четвърти клас трябваше да научим учителко любима на Росица Кирилова наизуст и да я пеем.

Когато започнах да осъзнавам всичко вече бях в гимназия и Янева все още преподаваше. Трябва да е била учителка повече от 10 години. До колкото знам в крайна сметка я уволниха по причини, които нямат нищо общо.

Ако детето ви се оплаква от учителката си и виждате, че лъже не гледайте в другата посока.
Ако е нещастно не би трябвало да има значение дали може да назове истинските причини или не.
И ако вярвате, че учителя трябва да е и възпитател, може би първо трябва да проверите дали
не е психопат. Психопатите обожават да възпитават.

Всички събития са реални. Всички имена с изключение на това на Явор също.