Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 0
Всичко: 419

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОрфей Тракиецът - 23 част - финал
раздел: Романи
автор: florans

Земята на Тракия помръкна, зеленината изгуби отблясъците си, птиците дълго се заслушваха в звуците на Орфеевата лира. Мелодиите идваха от непозната бездна, глухи и тъжни.
Жрецът продължи заниманията в Школата, но бе някак отнесен, далечен и затворен. После се се скиташе дълго в гората, която го приютяваше в люлката на самотата.
Светът се преобърна… Всички очакваха мъката му да оттече, да се избистри сърцето му и той отново да поеме тежкия товар на водач и мъдър съветник…
Срещата с Евридика в подземното царство нагнети усещането за безпомощност. Оракулът изгуби интерес към другите измерения, цял бе устремен към царството на Хадес, където безплътна живееше любимата му. Да откриеш сродната си душа, да изживееш вълшебството на сливането със своето второ „аз” и да видиш как част от теб си отива завинаги, това бе прекалено за ранената му душа. Копнежът не угасваше, а се разгаряше, подклаждан от страданието.
… Жрецът бе изправен пред най-трудната битка със себе си – да надмогне скръбта и да се съсредоточи в света на познанието и мъдростта. Гнетеше го както сърдечната му болка, така и съдбовната обреченост на Тракия, която не подозираше, че с изтичането на сезоните и годините се приближава към гибелта си, готви своето поражение и все повече се отдалечава от онзи кръстопът, пропиления…
Оракулът не питаше „защо”, макар в него да кънтеше празнотата; не водеше диалози със съдбата, защото знаеше безсмислието на подобно занимание. Той страдаше, сякаш жив бе потопен в страшната Лета, проектирана в сегашния му живот. Често му се присънваше антрацитната й вода, зловещото бучене и сред сенките търсеше светлия силует на любимата си. Сънят и виденията се бяха превърнали в единствената реалност, където можеше да я среща. Но Евридика бе безмълвна и далечна, никога не успя да я докосне. Тя му махаше отдалеч и преминаваше като светло сияние над него. А той тежък, прикован към земята, не успяваше да я достигне.
Светът на сенките бе помрачил сияйното утро, зората вече не му носеше радост, а бликащата енергия на слънцето едва достигаше до изтерзаните му сетива. Евридика се пресели в небитието, натам ще се оттегли и Тракия с цялото си великолепие. И неговата душа бе устремена натам…
Митът разказва, че след смъртта на Евридика Орфей не поглеждал никоя жена, с което си навлякъл гнева на менадите. Бил нападнат и разкъсан от тях на брега на Хеброс, а водата отнесла частите на тялото му на остров Лесбос.
…Посветеният има привилегията не само да види бъдещето си, но и да напусне доброволно този свят; да се пресели в другите измерения, за да продължи мисията си на духовен водач и Учител. Защото нищо не свършва, а само се прехвърля в потоците на времето и пространството…
Орфей бе готов да пренесе небесната си Школа отвъд, да изпраща сигнали до светлите души на земята. И от другото измерение щеше да преподава магията на словото и звука, да свещенодейства и да види раждането на новия човек на земята, победил първичната си природа, надскочил себе си, съвместил земното и небесното, увенчан със златния ореол на съвършенството… От другото измерение щеше да довърши започнатото. Трябваше само да прекрачи световете.
И тогава усети болезнено как той, живият човек, изтерзан от мъката по любимата, от предречената трагична участ на родната земя, от невъзможността да съедини световете, се ракъса на части – умът, сърцето, душата … Бавно се отделиха фините му тела.
Дали великият посветен сам пожела разчленяването, или се остави на отчаянието?! Дали надделя копнежът по непостижимото?! Със сигурност оракулът прие доброволно този акт и се остави на вечното движение…
Реейки се високо, видя разделени чувственото и менталното си тяло. В картини и символи му бе показано, че светът на разума не владее света на чувствата, че те са разединени в човешката същност и непримиримата борба между тях е беда за троичния модел на човека. Той бе поставил доброволно главата си, менталния свят, в този на чувствения, за да разбере дали умът ще има надмощие над сърцето. Като водещ и ярък символ се открои Духът, чието обиталище бе сърцето.
… Повторната среща на Орфей и Евридика в царството на Хадес е заключена с девет ключа. Остава отгласа от докосването на човека до съвършенството, копнежа и любовта, далечно ехо от други измерения, където се проектират идеите и моделите на световете.
Хилядолетия великият жрец ръководи своята Небесна Школа и напътства душите в Пътя на Светлината. И днес богоравната му лира слиза на земята. Звучат мелодиите й чрез някой нов талант, а песните извират от небесния извор и се смесват с бълбукането на свещените ручеи на Родопа планина, небесната столица на музите, която пази в паметта си образа най-големия певец, музикант и оракул, на първия адепт по нашите земи. И разказва легенди и митове за боговете и богоравните…
А ние продължаваме да търсим истините в отраженията и сенките на величавата хармония, за чиито звуци често оставаме глухи, с надеждата, че ще отключим сетивата си и онази врата към голямата загадка и Тайната, която стои над нас и ни изпраща светъл лъч към порталите на времето. Където винаги можем да преминем и надскочим себе си…


Публикувано от anonimapokrifoff на 02.02.2014 @ 11:28:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   florans

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

28.10.2021 год. / 05:09:36 часа

добави твой текст
"Орфей Тракиецът - 23 част - финал" | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Орфей Тракиецът - 23 част - финал
от mariniki на 04.03.2014 @ 08:55:23
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
наистина, великолепен финал на едно великолепно четиво..
остава отгласа от докосването на човека до него...
като ехо от други измерения...
Браво, Флоранс!


Re: Орфей Тракиецът - 23 част - финал
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 02.02.2014 @ 14:03:02
(Профил | Изпрати бележка)
Адмирации!!!
Тази книга трябва да влезе в учебниците !
Сърдечни поздрави Фло!!!


Re: Орфей Тракиецът - 23 част - финал
от miglena на 02.02.2014 @ 14:23:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:))) Във финала назирам теми за поне още три новели, Слънчева Цвети!

Благодаря за изключителното удоволствие от пътешествието из орфеевите селения, много талант и душа си вложила в словата, пожелавам отново попътен вятър в книжните им крила и продължавай да твориш и заедно с небесните ти водачи ти се радвам :)))


Re: Орфей Тракиецът - 23 част - финал
от kasiana на 02.02.2014 @ 23:49:51
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепен финал!!!!!

Сърдечни поздрави, магично троянско Цвете!:)



Re: Орфей Тракиецът - 23 част - финал
от voda на 03.02.2014 @ 03:15:52
(Профил | Изпрати бележка)
И аз подкрепям идеята този роман да влезе в Програмата по литература в училищата. Той по нищо не отстъпва на класиката в този жанр - съдържание, стил, език, композиция...
И толкова поезия в изказа!
Прекланям се отново и отново, Катя!


Re: Орфей Тракиецът - 23 част - финал
от doktora на 03.02.2014 @ 08:37:35
(Профил | Изпрати бележка)
Удоволствието от повествованието беше изцяло мое, Цветна душа. И не съм те следил редовно, но когато можех...тази тема вълнува и мен, аз съм писал за Сабазий и Орфей, в стихотворна форма, но ... романа е трудоемка работа, изисква пълно себеотдаване! Браво!


Re: Орфей Тракиецът - 23 част - финал
от anpas на 12.02.2014 @ 13:51:37
(Профил | Изпрати бележка)
Без думи!!!