автор: atom

Нека отворим клепачи за малко. Да видим,
че всичко е само илюзия. Дремеща бездна.
Няма събуждане. Помня добре, че дори да
откажеш и себе си - пак е съвсем безполезно.

Имам достатъчно опит. И той е илюзия.
А ти ме разбираш добре. Съгласяваш се даже.
Може би мъничко, вместо живота, съм гузен,
че няма какво по-действително да ти покажем.

Ти си илюзия. Аз съм. И всеки - откърмен
с илюзия - някакви свои неща възприема.
Нека затворим клепачи и да се прегърнем.
И нека да бъдем илюзия, но споделена.