автор: galiakara

Наша Мара си има чистак-новичка изгора
Разбра това, завидя й съседката Тодора
Бързо се разтърча тя из цялата махала
да сподели с всички "срама" на тази жена

Уф, не хортаса все нечии панталони да дърпа,
да ги сменя по- често и от носната си кърпа!
Зимъска на топло до собата ги прибира
и кой е, що е, хич не я еня да ги подбира.

Мъж да е само и дюкянът му да е пълен.
Подпалва го, както в жаравата въглен.
Инак- мързелива е тя, работа не подхваща,
щото всеки един от тях за кефа си плаща.

А тя цял ден с всякакви мазила се маже,
тъй пред цялото село иска да се докаже.
Пък и белким с хитрините си някой подлъже
и му навърви, лукавата, семейното въже.

Дочу я отнякъде Мара и копана хвана
Да не ви разправям каква суматоха настана...
С него озверено Марчето я подгони
Запъхтяна бяга Тодора и сълзи рони:

Чакай, ма Марче, за какво тъй озлобя,
нали знаеш, не ма слуша тая мойта уста!
Без да искам изтървах някоя-друга дума,
Обещавам- ще я затворя пустата чума

Наложи я Мара, хубаво посини й гърба
Топур-топур закуца Тодората към дома
И от тогаз вече поука ясна майче си взе-
с комшийката Мара да не прави"мезе".

Миряса, кротна нашта клюкарка Тодора.
Не смееше дори да излезе на двора.
Туй пък използва нейният благоверен
и стана на Марчето "приятел" най-верен.

Вярвам, разбрахте раздумката наша:
Не забърквайте в чуждата къща каша,
че ще я хапнете после твърде гореща
и вместо мръвки, с мъка ще сърбате леща...

01.02.2014 г.
Атина