Виждам огромна сграда.
Тясната врата е широко разтворена; зад вратата - плашеща тъмнина. Пред високия праг се е изправила девойка... Руска девойка.
Смразяващо диша непрогледният мрак; и леденият полъх изнася от черната утроба на сградата тежък бавен глас.
- О ти, която си решила да прекрачиш този праг, - знаеш ли какво те очаква вътре?
- Зная, - отговаря момичето.
- Студ, глад, ненавист, насмешка, презрение, обида, затвор, болести и самата смърт?
- Зная.
- Пълно отчуждение, самота?
- Зная... Готова съм. Ще понеса всички страдания и удари.
- Причинени не само от врагове - ни от близки, приятели?
- Да... и от тях също.
- Добре. Готова ли се на жертва?
- Да.
- Но жертвата да е безименна? Ще загинеш - и никой... никой няма да знае на чий гроб да се поклони...
- Не са ми нужни благодарност и съжаление. Не ми е нужно и име.
- Готова ли си да извършиш престъпление?
Момичето смутено приведе глава...
- И престъпление бих извършила.
Гласът доста забави следващия си въпрос.
- Знаеш ли, - проговори той отново, - че можеш да се разочароваш във всичко, в което вярваш сега, изведнъж да разбереш, че си се излъгала и напразно си жертвала младостта и живота?
- И това го зная. И все пак искам да вляза.
- Влез!
Девойката прекрачи прага и тежка завеса се спусна зад гърба й.
- Глупачка! - изскърца някой отзад.
- Светица! - долетя отнякъде в отговор.
*******************************************************************
Порог
Я вижу громадное здание.
В передней стене узкая дверь раскрыта настеж; за дверью - угрюмая мгла. Перед высоким порогом стоит девушка... Русская девушка.
Морозом дышит тя непроглядная мгла; и вместе с ледяной струей выносится из глубины здания медлительный глухой голос.
- О ты, что желаеш переступить этот порог, - знаешь ли ты, что тебя ожидает?
- Знаю, - отвечает девушка.
- Холод, голод, ненависть, насмешка, презрение, обида, тюрьма, болезнь и самая смерть?
- Знаю.
- Отчуждение полное, одиночество?
- Знаю... Я готова. Я перенесу все страдания, все удары.
- Не только от врагов - но и от родных, от друзей?
- Да... и от них.
- Хорошо. Ты готова на жертву?
- Да.
- На безымянную жертву? Ты погибнеш - и никто... никто не будет знать, чью память почтить!..
- Мне не нужно ни благодарности, ни сожаления. Мне не нужно имени.
- Готова ли ты на преступление?
Девушка потупила голову...
- И на преступление готова.
Голос не тотчас возобновил свои вопросы.
- Знаешь ли ты, - заговорил он наконец, - что ты можешь разувериться в том, чему вериш теперь, можешь понять, что обманулась и даром погубила свою молодую жизнь?
- Знаю и это. И все-таки я хочу войти.
- Войди!
Девушка пререступила порог - и тяжелая завеса упала за нею.
- Дура! - проскрежетал кто-то сзади.
- Святая! - пронеслось откуда-то в ответ
****
... С извинение за дързостта да превеждам Тургенев...