автор: miglena

Има една омагьосана река ... възрадвана от хималайски ласки, няколко месеца в годината тече наобратно. Като преобърнат от палавите пръсти на сезоните пясъчен часовник.

Сенките доизвайват образите, вдълбани по камъните на древни арт-галерии. На зазоряване сякаш дъхът на пеперуда гали косите на пробуждащия се ден. По обед необяздено сърце трепка в очакване на ездача си. Привечер драперията на алена нега припомня, че ... е време огънят да надуе гайда ...

Докато тук Вечерницата се подготвя за венециански бал, Зорницата слиза от каретата си и се мушва в пъпчето на света на Великденските острови. Там е най-леката постеля на планетата и компасът е излишен, защото няма север или юг - само реене на рамото на чудовремието.

Драконица ни дари Синьо жребче за нов късмет. Дали ще порасне с кристален рог на челото или ще е впрегатен кон, дали ще препуска по прериите на предизвикателствата или ще галопира по утъпкани паважи, дали ще приеме юздите си със смирение или ще ги прегризва ... зависи от Гледовъртежа.

За всеки случай, подковите е добре да се закалят с упорство и търпение за дочакване на звездния миг на случванията. Седлото да е покрито с кожа на лъв от джунглата на Янус – да се язди и с взор, опънал тетива към хоризонта на мечтите, и с поглед за обратно виждане.

Горските феи са накичили дървото на желанията с конски гриви – сребросърмена за нежните копнежи, златокрила за успешните начинания, пшеничноръка за сръчните майстори, винолепна за омайните моменти ... Има и от остриета на кинжали, за закрила на добротата.

И нека на ездачите да им е по пегаски лекополетно и забавно из творческите небесни ливади до следващото Гледозавъртане на Гея около любимия й Хелиос. След това – още повече.