автор: ANDROID2

Няои пътища ни връщат към началото.
А пряката ми реч изглежда неуместно...

Не оставям семена,
и спомен,
а огнени зародиши
в наследство.
Плодовете са деца
на огъня,
а гените им носят
код горещо.
-Да ги отгледаме ела!
-Готова си!
-С душа не можеше!
-Сега е лесно!
Галя ли те, палят се.
И отново
ти даваш повече
и е човешко
напълно да изгаряме
и повода
да се познаваме
и срещаме…
За гасене знае се:
-Пламъците
ще гасим с пожари
неуспешно!
Финали? Нямаме си.
Използваме
за тази цел началото
ни грешно…

(А пряката ми реч все така е неуместна)