автор: Iszaard

Разбира се, не съм опитомена...
И няма да се случи въобще.
Душата ми е пъстрото безвремие,
тъкано с всички топли цветове

от ярката палитра на живота.
Подобно стръкче есенни цветя.
И нравът й не е от кротките,
но целият пропит е с любовта

на онзи мир, сроден със свободата,
която ражда всичките мечти.
Какво й беше нужно от земята?!
Май шепа пръст, в която се яви.