автор: daro

натрупва снега
и без да се спъва
пресява
брашни
в порцеланова купа

свещта мъждука в ресни,
оси, налазили хляба
жилят с искри
и стелят разлъка

в попътни вълни
затрептели по въздуха,
салът на мрака отнася
стъклен бонбон

току-що изплют от живота

сладни
горчи…
снежинка боли
в белтъка на зимата
гори
в дълбокия жлеб на живеца
напомнил утрешна среща

и се прости
с карамфилената четност

с ръка по-студена
от челото