автор: vyatur

Аз чувствам се щастлива,
да чуя тез слова :
че стара съм, но жива
и с вдигната глава.

Очаквах тез думи.
Не знам, защо така,
не ми изглеждат груби
те в твоята уста.

Аз също ти се чудя :
В теб коремчето видях,
походката ти -друга
и друг е твоя смях.

Но пак си те обичам,
макар и състарен
и много, много искам
до край да бъдеш с мен.

Душата ми е птичка -
прелива в доброта.
И радвам се на всички
тъй млади същества.

И те ще станат стари,
но горди някой ден,
тъй както аз съм баба
на внуците си мой.

Но вчера бях втрещена
от туй, че осъзнах -
срамуваш се от мене.
Без думи го разбрах.

Ти няма да ме видиш,
щом друга съм ти веч.
А спомени прииждат
и чезнат на далеч.

Днес аз съм преродена,
щастлива в старостта.
Бях с обич обградена
и с много топлина.

Уви, била лъжлива,
таз, твоята любов.
Но чувствам се щастлива
и пиша благослов.