автор: Rodenavlotos

Сънувам птиците на бряг без пясък,
птици без клюнове, с очи-въпроси.
Зловещ е този звук на тишина без крясък,
а вятърът тревогата като присъда носи.

Небето, натежало от вина се е снижило
и хоризонта си да различа не мога.
Въпросите- рояк оси, забиват жило,
но от кого да търся отговорите, за Бога!

А те са хиляди и търсят, като тези птици
това, което им принадлежи и е отнето -
това, което се полага на пернати жрици
и питат- кой им присвои небето?

Небето, дето е като пришита кръпка,
небе, с оловно-сиво заменило синьото.
Поглеждам, не във пясъка оставям стъпките,
а по телата на изхвърлени делфини.