автор: miglena

„Коя съм Аз” – попита Палечка. „Ти си Аз” – усмихна й се Перун от магическото си огледало. „Но как така – теб наричат баща на мълниите, мен – дъщеря на цветята”. „Имената са символи, а родствените връзки ...

... Родословието ни нито започва, нито завършва и в сърцевината си е Слово на Ра-достта, играта на божествената светлина да твори. Пукотът от стъпките на Танцуващия Шива, сътворил и поддържащ настоящия всемир, могат да се чуят между две честоти в радиоефира. Вселените се раждат, когато Брахма се събужда и умират, когато заспива. Със следващата космическа зора изгрява новопреродено вселенско слънце, което се разискрява в несметни галактики, звезди, луни, цветя, хора ... Брахма и Шива са вибрации, безвременни и безплътни. Шакти ги поема в утробата си и създава материята и времето, видими и осезаеми, уханни и дъгоцветни.

Аз се въплътих в теб, когато в една звездопадна нощ листенцата на цветчетата в една градина си пожелаваха ... все хубави неща, разбира се. Ти си дъх от дъха ми, животрептящо вдъхновение. В теб се пресичат спиралите на макровселена и микрокосмос. Носиш кръста на страданието, защото си наполовина образ на доброто, наполовина отражение на злото. Добротата ти дава еуфоричен усет за полет, злините се самонараняват и ти ги чувстваш като болка. Те са мимолетни състояния и се преобразуват едно в друго. Чрез тях в теб и тебеподобните създания вселенското съзнание се самоопознава и усъвършенства. Приличат на кръговрата на водата – поточе, езерце, моренце, облаче, дъждец, снежинки, ледници, подземни блата, изворче ... Всяко по своему превъплъщение на брилянтни капчици роса от нослето на земята.

Тялото ти е изкристализирала светлина. Мислите са съзнателен инстинкт за самосъхранение. С тях те закрилям. Но те са плащ, който заблуждава. Когато узнаеш достатъчно за нещо, то се превръща в част от теб и не е нужно повече да му обръщаш внимание. От непозната загадъчност преминава в армията ти от несъзнателни навици. Тогава е време да приемеш посланиците на новите предизвикателства. Това са миговете, в които се проявявам в теб като озарение и тръпка и широко разтворени зеници.

А връзката ни е безусловна и неприкосновена, закодирана в знака за безкрайност, вълшебната осмица. Усещай ме в зова на сърцето за красота и безупречност, за да контролираш пулса и щастието си. Картините на живота ти и преображенията в твоята съдба зависят от това в какво претворяваш моята сила, която имаш в кръвта си. Твой е изборът. Каквото и както пожелаеш, ще го имаш в изобилие, когато си готова да се откажеш от всичко останало. Това е благополучието – получаваш благата, които сама си поискала.

Ще си засипана и с хиляди ненужни неща ... за тях има метли. Често други ще изживяват твоите мечти, докато ти ще имаш ежедневието, което някои мечтаят. Мечтанията са шалчета по снагите на самодивите ... Ще те оприличават на какво ли не. Усмихнато им благодари, във всеки поглед има късче от мозайката на творящата се светлозарност, одухотворяваща мрака. Своето дъговито огледало гледай и обичай – в него рисувам аз, с лъчите си, по клепачите на тъмата. Помни, че аз виждам през твоите очи и себе си и цялото вълшебство на фантазиите и приказността.

Наричат те Палечка, защото си мъничка, да. Но аз ти дадох пръстена на палеца ти – с формата на мълния, за да не забравяш, че си творение на звездната любов и затова името, с което ти и аз сме едно, е Амийа, словото ти е моето слово, а в танца оживотворяваш себе си, вълшебландия и космическите лъчи.

А сега дишай! И не се опитвай да спираш и за мигновение и не спирай да опитваш и отпивай за здраве вселенско опиянение – в него е истината за всеки въпрос.”

Така Палечка Амийа чула и видяла коя е и от къде се е появила и защо словотвори и танцува и накъде я води сърцето ... поопознала себе си в магическото му огледало, сега следващият й въпрос е ... „А Ти кой си, Перун?”