автор: omega

Живях в заключени простори,
в неумолима пустота...
Д. Дебелянов

Когато правех първите си стъпки
ме хванаха за детската ръка
и казаха ми властно: "Не така!",
със глас, от който ме побиха тръпки.

И аз от детските си дни все чувах
гласа, жесток и властен: "Не така!",
и страх ме бе дори да изрека
това, което истински чувствувах.

И не направих във снега пъртина
аз никога със своите крака,
и не преплувах никоя река,
не посадих стрък в ничия градина.

-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --

Сега съм сам. И моята пътека
обрасла е до колене в трева,
така и недочакала човека -
да я премине с вдигната глава...