автор: Apokalipsis

Когато сенките останат без стени
И цветовете ми са с дъх на пепел.
Когато имам само многоточия.
Когато нощите са ми сестри,
А утрините – вещици.
Когато устните се чупят от мълчание.
Когато очните дъна са бездни
И зениците ми закарфичени във нищото.
Когато дланите ми са безкръвни.
Когато всяко вдишване е връщане.
Когато съм издрала с нокти
Кожата ти от очите си.
Когато сетивата ми са в кома
От пречувстване.
Когато вятърните мелници
В сърцето ми се сринат…
Ще спра да вярвам в рицари.