автор: Jessica

Любов не те наричам,
повтарящата грешка си ми.
Зависима напълно,
емоционално в тебе само устремена,
безпощадно твоя съм в чувства и в мисли.
С изгарящ и пулсиращ крясък е дущата,
в сиротното си чувство само в тебе да се взира.
Съживяваш ме и бързо после с отсъствието си ме убиваш.
Така измислен си,
навярно само в главата ми опасен.
И колко ли трагично е наяве да те сбъдна?