Нарисувай ми дете-
кънтят с гробовен глас
градините,
след него
нарисувай две,
защото то
ще си замине.
Последните
отръфват плът,
страната се превърна
в мърша.
Койоти ли са?-
Все делят,
а то, стъблото
се прекърши.
По-глупава
и от овца
раята лази уморена,
на прага там,
на пропастта,
довлачила
на гръб смирение.
Нарисувай ми дете-
шепне тъжно
тишината,
над последното
селце
сънят разказва
за децата.