автор: MaCTePa

Първо:
Казаха:
"Какво ли ще прави сега бедният Гилбърт?!"
и той
наистина
някак много бързо
обедня.

Второ:
Казаха:
"Лелее, ако аз бях преживяла това,
което бедният Гилбърт преживя,
щях да полудея."
и той
наистина
някак изведнъж
полудя.

Трето:
Казаха на Гилбърт
да се стегне
и той
така се стегна
че замалко да се задуши.

Четвърто:
Казаха му
да не се прави на луд
и той
естествено
престана да се прави на луд.

Пето:
Казаха му
че власите се давят на края на Дунава
и той
се зачуди...
дали да напсува майка си
че не го е родила влах
или да я напсува
че въобще го е раждала.

Шесто:
Казаха му
че шест е число на Дявола
и той
им се изсмя в очите
малко зловещо.

Седмо:
Казаха му
да престане да се прави на остроумен
и той
започна да затъпява.

Осмо:
Казаха му
че България е на Изток от Рая
и той
се замисли
засмя се
и запя:
"Аз съм и ад и рай
господар съм и съм роб
начало съм и съм край
демон твой съм и твой съм бог"

Девето:
Казаха му
че ще види той кон боб яде ли
и той
незнайно защо
си спомни
че баща му започна да му вика Гилбърт,
Моя Гилбърт,
след като беше гледал в града
някакъв чуждоземски филм.

Десето:
Казаха му
да вземе да прочете тълковния речник
на думите и изразите в българския език
или нещо такова
и той
взе че ги послуша
но нещо не му стана много ясно...

Предпоследно:
Казаха му
да чете между редовете
и той
се опита...
и нищо не можа да прочете
затова започна да пише
като след всеки изписан ред
оствяше по един празен
и когато го попитаха
защо оставя празни редове
отговаряше изненадан:
"Та там е написано!!!
Не можете ли да четете?!"

Последно (после-още-едно):
Казаха му
да не вярва на всичко казано
и той
се замисли...
и нищо не каза...
когато му казаха
че тябва да бъде по-контактен
просто бръкна в контакта.

Най-последно (най-после):
Казаха му
както си лежеше в болничното легло
че такива като него и Господ ги пази
и той
за първи път
не знаеше какво, за Бога, да прави сега?!