автор: Iszaard

Ако си тръгнеш, пак ще опустее
на утрото примамливия мрак.
Със сигурност отново ще живея,
като преди - с юмручета очакване.

С и без това възтежката си броня,
отдавна изтощила раменете ми.
С усмивка над ужасната агония
от глътка въздух, свила дробовете.

Ако си тръгнеш, ще притихне болката,
но и зората ще остане сивкава
без пламъка на слънчевите облаци,
прокапващи в сърцето ми с усмивка.

И всички дни съвсем ще опустеят.
Със сигурност по-явно от преди.
Макар, че ще успея да живея,
ще липсва слънце, всъщност - ти.