автор: amadeus

Сляп от всички залези, опарили сърцето ми,
ням от празни думи, посипани по пътя ми
сънувам вятъра в крилете на орлите,
жадувам порива и воя на вълните,
копнея есенния шепот на горите
и някакъв безлюден хоризонт;
да се събудя устремен,
в безбрежни друмища понесен,
пък нека буря да погълне
небето, бляна ми и мен -
забравен ключ в кутия с инструменти,
захвърлена в прашасал шкаф.