Силните жени не плачат,
не познават горчивите сълзи.
/Константин Авгарски/
.... Днес, знаеш ли Днес.
... минах край един магазин. Не, не за бижута, не чуваш ли... не за обувки. Влязох, извини ме за малко... влязох, разглеждам. Да, да, има от моите любими модели, нали знаеш обичам миниатюрните неща. . Да, да, чувам ... обяд... само да платя. Какво купих ли. Пистолет, едно малко бижу. Защо ми е. Защо ли. Днес, ще застрелям Скъпи, Онази силната. Днес, Скъпи... Ще съм Вещица, която нищо не подарява. Която Плаче, нощем, защото Звездите се любят с луната. Ще съм Кошута, бягаща от дулото на Ловеца. Защото ме е Страх, понякога Много ме е Страх от Тъмното. И скъпи, понякога, аз също се Давя, хвърли ми Пояс. Днес, Застрелях... Онази... Силната... А пистолетът е едно малко бижу, миниатюрно, точно каквито обичам.