Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ygs_79
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14168

Онлайн са:
Анонимни: 370
ХуЛитери: 0
Всичко: 370

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2024 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТишината попива в плътта
раздел: Поезия
автор: gabrielle

Тишината попива в плътта
като дъжд в захвърлена дреха
и забрава размива калта
звън вали, разплисква утеха...

Днес мълча.
Тишината затваря вратата
към спомени и въпроси.
Днес не споря,
днес не прося.
Днес не моля
обещания за после.
Днес не искам прошка,
не искам посока...
Само звук –
като знак,
че магията пада,
сънят бяга,
разпада се,
разтапя се
и като локва попива
върху захвърлена дреха в снега...

Тишината е мека.
Завива ни – тъмно и топло е.
Заспиваме – като семе.
И чакаме дъжда -
да поникнем,
да изкласим,
да нахраним,
да посеем...
есен.

Тишина.
Безвремие, безделие, безмислие, безсмислие.
Сред толкова думкане и крясъци – тишина.
Не, глуха съм.
Глухо, някъде в мен, думка сърцето ми.
В гърдите ми въздухът свири, вие.
Клетките ми дрънчат – от свобода.
Ще се освободим ли от себе си?
Ще захвърлим ли старите кожи?
Парят ръцете ми, изгарят в пустото,
в пустошта, в пустинята...


Публикувано от hixxtam на 16.01.2014 @ 06:32:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   gabrielle

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.10.2024 год. / 01:47:35 часа

добави твой текст
"Тишината попива в плътта " | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тишината попива в плътта
от zinka на 16.01.2014 @ 07:09:31
(Профил | Изпрати бележка)
Тишина..., като приласкана неизбежност...

Талантливо!!!

Поздравления!


Re: Тишината попива в плътта
от gabrielle на 16.01.2014 @ 08:15:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/gabrielle
Благодаря! "Приласкана неизбежност" - харесва ми; красиво звучи, но по-важното е, че притежава много скрита мъдрост.

]


Re: Тишината попива в плътта
от yoro на 16.01.2014 @ 22:33:44
(Профил | Изпрати бележка)
Тишината е почивката на изморените копнежи.
Поздрави!


Re: Тишината попива в плътта
от gabrielle на 17.01.2014 @ 23:21:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/gabrielle
Дали отново ще летят, когато си починат - изморените копнежи? Благодаря ти!

]


Re: Тишината попива в плътта
от gabrielle на 17.01.2014 @ 23:21:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/gabrielle
Дали отново ще летят, когато си починат - изморените копнежи? Благодаря ти!

]