Денят жълтее – мътна локва
и деформиран образът ми в нея плува.
Денят е моят празен час без тебе
и броди в него само моята тъга.
Е, вярно е,
светът с това не свършва,
но вдъхновението ми
го грабна тъжен вятър,
за да наметне раменете с него
на някой друг,
щастлив и весел мъж.