- Боже, ами ако някой друг те беше видял, момиче?
Александра не отговори, само поклати глава и прехапа кратко долната си устна. „Използва езика на Древните, умница…” тайничко се усмихна (ан)друида и мислено й се възхити” не се е отървала от ѕ-шпионина, двойна застраховка. Така няма да пратят друг, а този ще чува каквото тя прецени ”.
- Ела – кимна му – хвани го за краката. Добре че наех стая, да го махнем оттук. Наистина всеки момент някой може да дойде.
Настаниха го на леглото и продължиха да разговарят на древния диалект:
- Кога разбра че те следва?
- Всъщност преди минути, мислех че съм си откъснала опашката, понеже минах през ръкава.
- Не ти липсва, бойна техника, та той е поне два пъти по тежък. На какво може да те научи един стар друид?
- Ще ме научиш да направлявам Времевия Поток между измеренията. По принцип харесвам пътуването без движение, но не искам да съм напълно безучастна, да чакам потока да ме застигне и да се нося по течението без да знам къде ще ме отведе.
- Аз не мога да използвам Потока..
- Но това никога не те е спирало да проучваш възможностите. Ти си един от великите Теоретици на Древните, а те те смятат за купчина старо желязо, отписали са те. За мен ще бъдеш Учител.
- Добре, слушай отдавна Древните са загубили уважението, а откакто открих Първородните и лоялността ми. Какъв Пазител ще бъда ако не мога да опазя един от потомците им.
- Ясно , тогава трябва да знаеш и друго, един ден аз няма да те наследя..
- Но ти си Пазител..
- Така е, разбираш ли Стихиините също имат нужда от Пазител и то такъв, който има досег с Потока. Ние сме семената на Живота, а Разума с държи здраво за него, много удобна форма на съществуване.
- Как е там?
- Ами мога само приблизително да ти опиша какво се случва според мен. Представи си нещо средно между твърдо-течна аморфна* среда.
- Монолита на Времето?
- Да, но е много лабилен, всеки от Стхиините може дори погрешка да избие пространствено измерение, освободената енергия е толкова много, че по фронтовия ръб на разгръщащото се измерение се ражда цяло поколение нови Вселени.
***
Събуди се, a събуди ли се, сякаш се намираше в чужд сън. Досети се, че ѕ-шпионина се беше активирал и предаваше. Странно, не беше програмиран да показва картина, а само да слуша.
- Аз го препрограмирах! Слушай, гледай и мълчи. Не сме си у дома, а си гъкнал, а и двамата загиваме. Връзката е двустранно отворена, ако ме издадеш ще те изпусна и съзнанието ти ще остане тук. За разлика от мен, твоето тяло не е в потока. Физическия носител е твърде тежък за да успея да го удържа с твоя шпионин. - умишлено пропусна какво би се случило с нея. - Искам да ти покажа нещо, а ти сам си реши.
- А къде сме?
- В една далечна, далечна и много близка Вселена…
***
Събуди се, този път наистина. Имаше зверско главоболие, а челюстта си направо не я чувстваше. Беше я подценил, страшно я беше подценил. Първо реши че е царицата, но сгреши. После припозна в нея царя и сгреши отново. Тя беше гросмайстора и играеше на няколко дъски. Това което ясно му кристализира - в тази партия офицерите можеха да сменят цвета си. Надмощие…приоритети…приоритети…надмощие…избор…и той избра.
15.01.14
(следва продължение)
* аморфен – който няма кристален строеж; неоформен.