автор: rady

Да се загубя остави ме!
По стъпките ми да натрупа сняг
и в тази моя невъзможна зима
да се кача на някой заминаващ влак...

Че ми омръзна да съм делва,
в която се приспиват ветровете...
И ми омръзна все да ме уцелват
случайно – със куршум, или със цвете!

Не искам да съм вече котва
във забранени за любов пристанища,
не искам да съм само локва
след нечии дъждовни сънища...

Нощта се спуска – теменужена,
да се загубя остави ме...
И ако после съм ти много нужна
ела и просто – намери ме!