автор: PetarPJ

Сънуваше:

„Сушата –
плъзнала
пясъчна длан във водата
сред танца
на лъскави капки
със камъни
нежно загладени
от дългата баня,
разтвори ръкави в прегръдка.

Земята,
изгърбила гръб
като костенурка на плитко
и вкусила сол от водите,
бе пита
за толкова много лимони,
за колкото ромът не стига.

Пясъкът беше
горещо усмихнат на слънцето.
Девствен кокос пък
лежеше в ръцете
на прелестна дама по бански.
А две дечурлига
на плиткото
мушкаха смело морето
с крачета и викаха
татко си,
дето бе влезнал навътре.
Бащата си идваше.“

Морякът сънуваше.
Вълните вилнееха.
Трупът се люлееше
безжизнен.