автор: InsideOut

Харесва ми да си мисля, че си там -
точно там зад гърба ми - усещам те
и знам, че очакваш всяка малка буква.
Задържаш дъх, притихваш и изчакваш ме
до думата, до смисъла, до хладното
изпускане на дъх от разстояние,
последвано от мое вдишване,
когато си притискам рамото в ухото
лявото, стопявам километрите
до датата, до тук, до тази заедност.
Назат не се обръщам с нетърпение -
мираж, на топлите ми мисли изпарения,
защото всяко нещо с времето си.
Сега така ни мисля, пиша и усещам -
до влажния ти парещ дъх
зад дясното ухо.