автор: hipopotamswelosiped

Времето навън е толкова хубаво – само за игра! Така искам да изляза да си поиграя в градинката, ама ми трябва някой възрастен. Ще попитам тати, дали иска да ме заведе...
- Тати, искаш ли да отидем в градинката?
- Чакай да си изядем обяда с майка ти.
- А след като го изядете?
- Ще видим.
- А след като видим?
Не ги разбирам възрастните. Винаги са заети, винаги вършат нещо и правят планове за следващите дни. И ако изведнъж им се доиграе в пясъчника, трябва да проверят в тефтерчето си дали нямат нещо за правене и чак тогава могат да излязат. В повечето случаи имат. Горките. Онзи ден пък дойде леля Донка (на мама една приятелка). Тя има дълга коса и й стига чак до кръста (мама само ме подстригва на лале и не ми дава да имам такава дълга коса, а така искам). Леля Донка беше с един много хубави тропкави обувки. Като се разхождахме в парка аз ходех зад нея и си представях, че аз тропкам. Тя каза, че била вегетариянка. На мен ми стана много интересно и помолих мама някой ден да отидем с нея и тати на гости на леля Донка във Вегетарияния! Те май помислиха, че се шегувам, защото всички се засмяха и мама започна да ми обяснява, че всъщност леля Донка не ядяла месо. А месото е много вкусно с картофено пюре! Май няма да ходим във Вегетарияния... А видяхме и чичо Кирчо. Той така ни се зарадва. Като ме видя започна да ми щипе бузите и да ми казва колко съм пораснала. Аз съм голяма вече. Гледала съм снимки от когато съм била бебе, но не си го спомням. Мама казва, че съм пораснала бързо. Аз съм голяма, май няма да раста повече. Чичо Кирчо каза, че отдавна не ни бил виждал. Аз го поправих и му казах, че отдавна ни е виждал, но скоро не е. Поговориха си малко с мама и тате за скучни неща за възрастни и той после си тръгна. После тръгнахме да се прибираме, аз карах колелото, а мама, тати и Леля Донка вървяха пред мен. Тати каза, че колелото ми много скърцало и трябвало да го смаже. Но то как ще върви, ако е смазано? Нищо, аз обичам и да си тичам в парка. С другите от училище ходим често в градинката и се гоним. Госпожата ни казва, да не тичаме много бързо, за да не паднем, ама ние се гоним докато не ни гледа. Вчера Ники падна докато Иво го гонеше и си одра коленете, ама се изправи и каза, че майка му му е казала, че юнак без рана няма. Сега всички се гоним, за да станем и ние юнаци! Изпратихме леля Донка до кръстословището и се прибрахме вкъщи. Аз исках още да се разхождам, ама мама и тати казаха, че са изморени и че утре ще излезем. Вече е утре, а на тях им се спи и не им се излиза. Днес дори не дават „Малкото пони”. Ще отида да си поскачам малко на дивана докато някой голям не ме заведе в градинката!