Жестоко! ( и като реалност, и като усещане, и като изказ).
Странно как човеците намират милиони художествени начини да изкажат самотата (майсторски) и ни един да я преодолеят.
Поздрави, Цвети!
Постепенно ми се струва, че разходката в големия град не е разходка сред сгради, а разходка сред хора. Виждат те, заобикалят те, ако си достатъчно висок, разбира се, може да те бутнат, да ти кажа "извинете", а накрая в крайна сметка се подминавате, както отегчен турист подминава поредната малка забележителност.
Мисля, че точно това си уловила в краткостта на стиха си, браво!