Очите ти бяха врати
По стълбите имаше вятър
И пееше тихо мечти
В които животът не беше театър...
Очите ти, мои, единствени
Домът и небето, земята,
Те имаха всичките истини,
И чужда им бе суетата...
Очите ти бяха врати,
И аз ги открехвах полека,
Така се отриват звезди,
С мълчание бдях по пътеката...
Очите, които ме водеха,
Ръцете, които делях
И силна бях и изнемогваща,
И вярвах и исках до крах...
Очите ти бяха врати,
За моите сънища само,
Съдба на две се дели,
Не с нож,
А с заседнал в очите ти камък...