автор: daro

Пропадна леговището в яма
и една Красота да ме гледа –
престана.
Недей, така дружелюбно
да ме облизваш по раната!
Вслушвам се толкова вълчо,
как любовта ни блее в сламата.
Като за последно…
преди стръвта да я среже,
желираната манна.

Все нагоре ли ще капе цветът,
когато в езерата, залези таят!
Тайна?
ТАЙНА