автор: ahilbg

Гражданската ви изтича утре!
С тези думи започна моето малко пътуване.
Николай беше моят човек за застраховки през последните няколко години. Полицата беше готова с едно телефонно обаждане. Оставаха само подпис и пари в брой.
Ники , как е мой човек ? Утре работите ли , да си подновя гражданската ?
Кой се обажда ? – отговори осезаемо пиян човек .
Станчо , момчето с бялото Daweo .
Виж , аз вече не работя там , но колежката отваря офиса в десет и ще те обслужи без забележки .
Сетих се за неговите колежки . Всеки път като отидех при него , обучаваше нова и всяка беше по-красива от предишната . И по някакъв начин успяваше да вкара всяка от тях в леглото си .
Утрото настъпи и 2Unlimited за пореден път ми припомняха , че светът няма граници и всичко е възможно . И аз вярвах в това с цялото си сърце . Запътих се към офиса и открих последното творение на моя познат . Беше откраднала лукавата му осмивка , маниерите , дори ръкостискането . Явно е била една от малкото , които не са чакали края на работния ден , за да започне същинската част от обучението им . И достатъчно умна , за да съумее да заеме мястото му .
Всичко е готово . Остава само да разпечатаме полицата ви .
Да , всичко беше готово , но принтерът отказа . И въпреки всички усилия на притесненото момиче да оправи нещата , както и помощта на моя приятел , който работи в офис , положението не се подобри .
Имате късмет , че в съседното помещение има сервиз за принтери ! Момчетата там винаги се отзовават веднага , когато възникне проблем ! Дайте ми само минутка !
Дадохме минутка на девойката , а Живко вече не се сдържа и започна да нарежда колкото се може по-бързо , за да може да изкаже всичките си впечатления , в малкото време което имаше преди тя да се върне .
Братле , тая е уникална ! Стегнато тяло , малко дупенце и невероятни „очи” ! Как толкова слабо момиче може да има толкова големи ! ...И си личи че са истински...Как ги носи ? Отзовавали се веднага ...всеки би се отзовал на тоя повик !
Нашата героиня се завърна заедно със служителя от сервиза , който очевидно беше в особено приповдигнато настроение . Погледна принтера и каза с вид на човек , който може да поправи ядрения колайдер за пет минути със завързани очи :
Проблемът ви ще бъде решен след минутка !
Започна да ровичка в устройството , рестартира го няколко пъти и с далеч по-отчаян вид този път на някой , който явно не е направил впечатлението , което му се е искало каза :
Съжалявам , но ще се наложи да го вземем в сервиза . Проблемът се оказа по-сериозен от колкото си мислех ...
Имаме офис недалеч от тук . – каза още по-притеснена младата госпожица – Ще им изпратя бланката по мейла и докато пристигнете при тях , вече ще са я разпечатали .
Няма проблем – отвърнах аз – Само ни дайте адреса и отиваме .
Озовахме се на паркинг на около километър от предишния офис и преди да вляза в този , реших , че ще е по-добре да поговоря с охраната дали ще е проблем да оставя колата за минутка , или ще трябва да платя някаква такса за престой . Започнах с обясненията и тогава замръзнах . Не я бях виждал от две години и въпреки това всяка частица от тялото ми потръпна . Никога не съм очаквал , че това 45 килограмово русоляво ангелче , с чаровна усмивка и божествено тяло някога ще работи като охрана . Е , трябва да призная , че докато бяхме заедно винаги ми е давала някакво илюзорно чувство на сигурност ,но все пак...
Здравей ! – едва успях да продумам .
Здравей ! – доста по-ентусиазирано отвърна тя . – С теб винаги се виждаме така случайно ! Какво те води насам ?
Правих си застраховка на колата и принтерът в другия офис се развали . Ще си взема полицата от този . Нали не е проблем да я оставя за малко , докато приключа ?
Остави я колкото искаш . Коя е твоята ?
Ето тази , бялата .
Харесва ми , по-хубава е от старата ! Въпреки , че и тя ми харесваше . Винаги съм се чувствала спокойна , докато ме возеше в нея . Ще се върнеш ли при мен да си поговорим , като си свършиш работата ? Отдавна не сме се виждали искам да разбера как си .
Задължително !
Като влязох наистина вече всичко беше готово и оставаше само да се подпиша . Дадоха ми листчето хартия , съпроводено от хиляди извинения , а мен ме интересуваше само бъдещата ми случайна среща с миналото .
Какво става с теб , записа ли ? Казаха ми че си кандидатствала .
Не ме приеха , чудя се дали въобще да опитвам пак ... – отговори тя някак тъжно унила от спомена за новия неуспех .
Задължително е да опиташ отново ! Пробвай и други специалности ! Важното е да запишеш ! Ще срещнеш много нови хора , ще завържеш приятелства , ще разшириш кръгозора си , ще придобиеш нови знания , ще си създадеш по-добра среда ! Дори и да не завършиш , ще бъдеш съвсем различен човек ! По-добър , можещ , искащ , желаещ , вярващ ...
Тя се усмихна широко , прегърна ме и каза :
Винаги си знаел как да ме накараш да повярвам в себе си ! Ще опитам отново , обещавам ! Кажи ми , имаш ли приятелка ? Заслужаваш да имаш човек до себе си ! Не искам да си сам ...
Имах няколко кратки връзки...- измърморих малко нацупено .
Защо кратки ?
Погледнах в дълбоките и кафеви очи . Нямаше нужда да отроня и дума . Взирахме се един в друг и очите ни казваха всичко . А моите в този момент мълвяха „Защото те не бяха ти ! Защото никой никога не ме е карал да се чувствам толкова жив , така желан и не знам дали някога някой ще може !” Затворих клепачи и отново се озовах в стария ми апартамент . Бедрата и бяха увити около кръста ми , движехме се в божествения ритъм на страстта , звучеше приятна музика , лятото беше в разгара си ни разпалваше още повече . Чувах безгрижният и смях , последван от песен за любовта . Пееше страхотно , когато беше щастлива . Вечно студените и ръце буквално ме изгаряха , ароматът на тялото и изпълваше стаята . Стоеше победоносно върху мен с усмивка до ушите и шепнеше „Няма къде да избягаш сега !” Последното , което мислех е да бягам на някъде . Постоянно казваше , че ме обича . Казваше го толкова лековато и толкова често . Думи , които винаги съм се страхувал да изрека . Думи , които тя така и не почувства , докато не се влюби истински ...в него . Думи , които чувствах и бях готов да изкрещя с цялото си сърце малко преди да я изгубя . И когато вече знаех , че не аз ще избягам ...Че ще бъде обичана от друг , но и ще обича истински .
Върнах се в реалността , а тя ме прегръщаше по-силно от всякога и целуваше лицето ми . Усмихнах се , отвърнах на прегръдката и я целунах нежно по-бузата . Засмяхме се просълзени , махнахме си за довиждане , макар да знаехме , че съдбата може никога да не ни срещне отново и всеки продължи по пътя , който бе избрал...