автор: galiakara

Завидяла враната на жълтото канарче,
че тъй е красиво, че си има и другарче,
че е добър поет и прекрасен певец,
че главицата му е окичена с цветен венец.
От толкова завист чак се задавила
и граченето грозно мигом изоставила
Решила тя на песнопеене да се учи,
с желанието в попрището да сполучи.
Явила се на изпит пред комисия
с дълбоко скритата си тайна мисия,
но щом раззинала тя човка да запее,
се юрнали да бягат надалеч от нея.
Крясъкът и мощен пронизвал ушите,
а и видът и, не бил от най- добрите...
За смях станала горкичката врана
пред публиката веща и отбрана,
но вместо да вземе от случката поука,
се върнала отново към музикалната наука.
Цял ден сновяла насам- натам и грачела
Ничие мнение не чувала, не тачела
Докато накрая майстора си уцелила-
На котарак огромен в лапите се намерила...
Който за "таланта" си няма реална представа,
той рано или късно за посмешище става!